Далечно минало
Преди появата на днешното село Ковачевица в землището му съществуват все още недостатъчно проучени следи от живот в далечното минало. Съществували са поселища, които с течение на времето са изчезнали и всичко е обраснало в девствени гори.
Обитателите на областите на изток от р.Струма /Стримон/ и долината на р.Места /Нестос/ са били тракийски племена – беси и дигери, а в родопската област - дии. Железните и други метални оръдия на труда при траките се появяват към края на IX в. Пр . н. Е . Намерените в с.Ковачевица в м. Старата църква от Георги П.Хорозов /Мяшков/ металическо копие, шлем и гривна като археологически находки датират от края на IV и началото на III в. Пр. Н. Е. , характеризиращи тракийско защитно – нападателно въоръжение . Имаше твърдение, че са от римско време, но то не се потвърждава, защото тези области падат под римско владичество през 148-та г. пр. н .е. За значителна следа от римско време може да се посочи старият римски път, който създава долината на р.Марица с поречието на р. Места, по-специално с древния град от римско време Никополис ад Нестум. И днес той ясно личи в местностите ‘’Кара орман’’, ‘’Ямушат кая’’ и др.
Откритите находки от древни некрополи и монети в землището на селото говорят, че в далечното минало са съществували тракийски поселища. Засега липсват сведения и веществени доказателства за названията им, за живота на техните обитатели тяхната материална и духовна култура, защото проучвания почти не са правени.
През 1983 г . семейство Владимир и Спаска Дерменджеви от София тръгват от горско стопанство ‘’Беслет’’, което е в землището на с. Ковачевица, към м. ‘Кози камък’. Към този красив кът ги води туристическото влечение и любовта им към екологично чистите забележителности. От ‘’Кози камък’’ се открива прочудлива гледка към Каялийските скали, а в далечината на запад прозират стръмните върхове на Пирин планина.
Инж. Спаска Дерменджиева забелязва няколко близко разположени скални дупки със странна фигура на едно от небесните съзвездия. “ Открихме това , което местните хора наричат “ Казана” – добавя нейният съпруг. На мястото с площ около 300 кв. м . изброили над 120 скални издълбавания. На най- високия купол на скалата е приседнал “козелът” .
В началота на октомври с. г. те отново идват на “ Кози камък” . Този път с тях е инж. Лъцезар Менков и геодезистите Антоанета Гърдакова, Румяна Шопова и Красимир Цолов. Установяват , че всички дупки в скалата са с еднакви размери и еднаква дълбочина.
