Евтим Евтимов
Поет
СИЯНИЕТО НА ЕДНО ПИСАТЕЛСКО ДЕЛО
За първи път - някъде в средата на петдесетте години - срещнах името на Георги Жерев. Често пъти този автор публикуваше фейлетони и очерци на страниците на окръжния вестник "Пиринско дело". Аз, пък и други мои съученици, все още публикувахме дописки за едно или друго събитие.
Кой беше този Георги Жерев, който умело използваше силата на публицистичното слово и казваше неща, каквито някои известни автори не смееха да споделят. Наскоро беше назначен като редактор във вестника и вече се усещаше неговото литературно присъствие. Подобни материали пишеха и други автори, но неговите се открояваха преди всичко със своята художественост. Те показваха не само интересни творчески търсения, но и талант, който знае какво и за какво пише.
Редакцията на вестника поддържаше връзка със своите дописници и сътрудници. По време на командировките си той намираше начин да се срещне с някои от сътрудниците. Така се запознах с Георги Жерев. Научил имената ни от нашия учител по литература Янко Терзиев, той ни покани на среща в петричкото читалище. Запознахме се, каза по някоя добра дума; на други направи препорки и ни помоли да изпращаме стиховете и разказите си лично на него. Ако му хареса нещо, щял да го предложи за печат.
Така започнаха нашите изяви на страниците на "Пиринско дело". Самият Георги Жерев умееше да работи с младите, привличаше ги и им даваше зелена улица. Един от тези автори съм и аз. Той пусна на бял свят първото ми стихотворение "Пиринска земя", после се появиха и други. Аз съм автор на много книги, получил съм немалко високи награди, но най-голямата ми бе отпечатването на това мое първо стихотворение.
Благодаря му за подадената ръка!
Един след друг ние издадохме първите си книги. Но първата книга на този, който ни помогна, излезе твърде късно. Това беше романът "Редници", издание на Военното издателство. Зарадвах се, че се сбъдва и неговата мечта. Той заслужаваше повече, отколкото някои от нас. Но какво да се прави - съдба! Поздравих го за тази голяма творческа изява и, доколкото си спомням, някъде писах за този роман.
Георги Жерев написа и други художествени книги. Навярно в архива му могат да се намерят ръкописи на книги за Мануш войвода от Долна Рибница, за Никола Вапцаров и неговия род. Обичаше много творчеството на Димитър Талев, учеше се от "Тихият Дон" на Шолохов, благоговееше пред Лев Толстой. Често пъти го намирах надвесен над някоя от тези книги, възхищаваше се от голямото майсторство на великите писатели и се учеше от тях.
През така наречената Промяна написа и издаде някои актуални и смели книги, извади на бял свят рушителите на българския дух. На една премиера, в негово присъствие, разказах това, което сега се опитвам да възстановя чрез тези редове. Неговият път също не беше лесен. Докато много от тези, на които беше помагал повече, изведнъж решиха да го оскърбят с някоя приказка по негов адрес, но той ги подмина и се направи, че нищо не е чул. Защо да се занимава с литературната плява? Та той цял живот търсеше зърното в творчеството и в живота.
Когато публикува романа си "Сияние над Кресна", посветен на Кресненско-Разложкото въстание, изведнъж открихме съвсем друг Георги Жерев. Ние бяхме радостни за този успех. Той беше надминал всички представи за себе си и беше се наредил сред онези известни творци, които знаят своето място и своята цена. Аз съм щастлив, че след години, като директор на младежкото издателство, използвах една нова годишнина на това славно въстание и преиздадох романа. Който притежава екземпляр от него, не може да не забележи, че това издание е твърде луксозно, с твърди корици. Доколкото си спомням, книгата излезе в 25-хиляден тираж, а се оказа малък за големия интерес към нея. Наложи се да отпечатваме допълнителни бройки. До ден-днешен никой не е написал такава книга за въстанието, каквато е "Сияние над Кресна". Само този роман да беше написал, му стига, за да остане в историята на българската литература. Сиянието над Кресна озарява цялото му творчество, целия му житейски път. Тази книга е най-хубавият паметник, който писателят Георги Жерев сам си издигна със силата и магията на своето слово.