с. Ковачевица
Точни исторически данни за създаването на с.Ковачевица няма. Край селото са намерени мраморни колони, крайпътни знаци и други предмети. Там има остатъци от римски път, застлан с големи камани. Всичко това говори, че през римско време(300-400год. пр. н. е.) на това място е имало селище. По-точни данни за това село са намерени в турските регистри от 1532 год., в които се споменава, че от с.Ковочевица се събира данък. Въз основа на тези данни се предполага, че селото възниква през 14 век, през първите години на турското нашествие в България. Подгонени от палежите, грабежите, отвличания и други жестокости на поробителите, много български семейства се укривали в горите, където са оставали да живеят за постоянно на малки махали. Някой от тези семейства от Великотърновско, Тракия, Чепинското корито, Горно Дряново, арнаутските заселници от Западна Македония и др., са се заселили на малки махали по ждрелото на река Канина – землището на сегашното село Ковачевица. То се намира в западния край на Родопите, на 70 км от Велинград. Така са създадени махалите:Люведар, Горно и Долно Ливаде, Алъта, Църквището(св.Константин) която е било само от изселници от Велико Търново и по-късно се е наричала Болярската махала.Съществува легенда , че по време на помохамеданчването, Марко ковачът от с.Рибново довежда няколко български семейства на това място и се заселили на махала краъ чешма Циганчица. Тук Марко открил ковачница и обслужвал и останалите махали. Скоро той починал и след неговата ранна смърт жена му Гена, която била много разпоредителна – продължила активно да се занимава с домакинството на Марко. Тя развила и обществена дейност в селото, наричали я Гена КОВАЧЕВИЦА, и по-късно се прехвърля върху името на селото.През 16в., с упадъка на Турската империя, се развилняват кърджалии, даали, кримски войници и др., които централната турска власт не е могла повече да контролира. Колективната защита на махалите край с.Ковачевица станала необходимост, затова те се обединили в едно селище, около чешма Циганчица и го нарекли КОВОЧЕВИЦА.Тогава започва усилено строителство и се изгражда сегашното село с големи амфитеотрално разположени къщи от камък и дърво, с тесни калдъръмени улички.От всички заселници в района най-силно влияние върху цялото население на селото оказали великотърновци. Като най-голяма и компактна група те предали на останалите заселници своите нрави, обичаи и обреди, песни и своя чист български език, който е запазен и до сега в селото. Основният поминък на мъжете от селото е бил зидарството и по-малко скотовъдство. Зидарите ходели на гурбет от ранна пролет до късна есен и строили къщи из цялата страна и Беломорието. Жителите се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и домакинска работа. Ковачевица е единственото село от този родопски край, което не е било помохамеданчено. И днес то е едно чисто българско село. За това можеби е допринесло и географското му разположение, но основната причина е силното национално самосъзнание и родолюбивия дух на ковачевлии.
"Ковачевица - памет и надежда"
Всяко село в Орфеевата планина е легенда, една неизпята песен, една незавършена приказка, една неусъществена мечта! А Ковачевица… Ковачевица е невиждан букет от всичко това… Паметта води началото си от траките и римляните. Околноста е наситена с тракийски гробници и могили, които привличат като магнит иманяри и бракониери, разкопали надлъж и нашир тази част от Родопа, разкрили и задигнали безброи златни, сребърни и медни монети, глинени съдове със символични знаци и украшения в прослава на боговете, вождове и красавици. На връх Кози камък има следи от обреди и жертвопринушения в името на всемогъщи божества и природни изблици, като гръмотевици, светкавици и градоносни вихрушки…Пак там на Кози камък туристите се прекланят пред трите каменни казана с човешки бой, в които римските войскари са наблюдавали и охранявали богатствата на своите господари. Историците са доказали, че тези пазачи са най-скъпо платените с килограми злато “рицари” от ония векове…И от там започват уникалните останки от римските укрепления, използвани и достроявани от славянски и български князе през времето на 1300 годишната броеница на българската държава. В стръмната и трудно достъпна местност Карталджеколеничише с часове и дни пред царските порти, през които са влизали и излизали безброй вождове, за да бранят крепостта си от душмани и грабители и да подготвят войските си за нападения все на юг и на юг… Един от великите български царе Калоян тук е подготвял своята “летяща коница” за да я поведе към Слунската си Голгота. И до днес тези “Цареви порти” признателните поколения наричат Калояница. През 1946 в землището на село Ковачевица е открита част от ризницата на великия мъченик, която се съхранява в Националния исторически музей. По-надоле, все по поречието на река Канина е прелестната местност “Милка”, носеща името на обезглавената свещеническа щерка, отказала да забули очите си с мюсюлманското фередже. От нейната кръв и от кръвта на свещенника реката почервеняла и от тогава е наричана Канина (Кървава река). И по средата на тази червена някога река са четирите дълбоки очи на Синия вир, в които балканската пъстърва умира от старост… А оттатък връх Беслет, все по гребена на Родопа се вие римския път, покрит с изящни павета, който още навяват ехото на конските копита, летяли от Филипополис към Никополис ад Несум, към Солун. Гениални проектанти и изпълнители са прокарвали тази модерна пътна артерия към днешните Огняновски минерални извори, които за броени дни изправят на крака сакати люде и до ден днешен. Вождовете от всички времена са откривали и използвали за своето здраве всички природни богатства, за да лекуват първо себе си, а след това да трупат от тях несметни количества злато и сребро… Неувяхващо цвете в нашия букет е землището над селото, носещо името на един от монасите на патриарх Евтимии – Костадин, повел струпка боляри към тази дива тогава планина да търсят спасение. Една от най-древните махали в Ковачевица и до днес се назовава – Болярската, от която до река канина е прокопан тунел по проект от Царевец, в който векове са намирали закрила много поколения христяни. Може би затуй единствено Ковачевица в този край се спасила напълно от насилника... На километър над селото, на връх Свети Георги отдалеч белее малкия параклис с името на светеца, който на големия христянски празник е събирал и събира престарели и млади богомолци да се поклонят на Победоносеца, да се врекат отново, и отново да бранят българския дух и вечната им христянска вяра… Букетът може да бъде допълван с древни и нови паметни знаци, които мълвят тихо и чувано и от глухо жедростта на една велика памет, която вдъхва надежда за утрето на Ковачевица – мишена на безчет наши и чуждестранни туристи и ценители на българската архитектура от камък, дърво и човешки дарования. Тази архитектура е родила прочутата дюлгерска школа, създала безброй паметници на културата из Пазарджишко, Пловдивско, Асеновградско, Мелнишко и цялото Беломорие. Един от тези паметници е построения край Драма прочут Ковачевски хан за 300 коня и 300 човека, превърнат, за жал, отдавна в склад за строителни материали. От началото на септември 1978 г., когато Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват от национално значение е направено малко, но достатъчно за да живее този капитал, който има име и бъдеще за гордост на българското племе и в полза на цялото човечество. Ние правим всичко в името на това бъдеще и призоваваме за съпричастност и духовна близост… КОВАЧЕВИЦА ТРЯБВА ДА ИМА БЪДЕЩЕ! ЩЕ ИМА! ЗАЩОТО НАШЕТО ВРЕМЕ Е СЪЗИДАТЕЛНО И ВЕЛИКО....