Павел Шатев имал три смъртни присъди
През живота си станал от затворник министър...
и обратно
Френският параход "Гвадалкивир", взривен от Павел Шатев, гори в солунското пристанище цял ден. Неизвестен художник го е нарисувал
Павел Шатев имал
три смъртни присъди
През живота си станал от затворник министър...
и обратно
Павел Шатев, един от солунските съзаклятници, е роден на 2 юни, точно шест години след гибелта на Христо Ботев, в градчето Кратово, останало в пределите на срутващата се турска империя. Според тогавашни официални данни повечето му жители са българи. Прогимназия завършва в Скопие, после отива в Солунската мъжка гимназия.Там влиза в кръжока на "гемиджиите" - Орце Попйорданов и Константин Кирков. Скоро към тях се присъединяват Илия Тръчков, Марко Бошнаков, Милан Арсов, Цветко Трайков, Георги Богданов и по-големият Димитър Мечев. Те остават в историята като Солунските атентатори. Повлияни от идеите на анархизма, гемиджиите, още ненавършили 18 години, решават да загинат за освобождението на Македония. Орце и другарите му изгарят всички свои фотографии - доказателство, че са далеч от суетата на показните революционери. Смятали за неморално да останат живи след атентатите, които подготвят. Павел Шатев бил по-умерен. През 1900 г. те подготвят серия от атентати в Цариград и Солун. Наемат два дюкяна в улиците срещу главните входове на "Банк отоман" в двата града и тайно започват прокопаване на тунели, за да взривят сградите. Павел Шатев копае заедно с Петър Манджуков в Цариград. Но скоро става провал - турците залавят динамита, който идва с кораб. 18-годишният Шатев е арестуван, но тунелът не е открит, доказателства турците не намират и младежът е върнат в родното си Кратово. През 1902 г. се приобщава към братята си гемиджии в Солун и се включва в подготовката на атентатите там. Събитията от 15 до 18 април 1903 г. (стар стил) са известни и даже пресъздадени в игрален филм. На 16 април вечерта Коста Мечев взривява станцията, която разпределя светлинния газ, и Солун потъва в мрак. Това е знак за Орце Попйорданов и фитилът под Банк Отоман е подпален. Сградата рухва. Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов взривяват железопътната линия Солун-Дедеагач извън града и един локомотив дерайлира. Павел Шатев взривява френския кораб "Гвадалкивир". На 17 април съзаклятниците хвърлят бомби из центъра на Солун и после сами се подлагат на куршумите. Смъртта си намират Коста Кирков, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Цветко Трайков. Павел Шатев, Милан Арсов, Георги Богданов и Марко Бошнаков са арестувани. Осъдени са на смърт, но после са помилвани от султана. Павел Шатев е заточен в пустинята в днешна Либия и е амнистиран през 1908 г. После завършва юридическия факултет в София и в следващите тридесетина години е адвокат и журналист. През 20-те години на миналия век е окръжен управител на днешния Момчилград. Левите му убеждения отново го тласкат към конспиративна дейност през Втората световна война. С шифровани телеграми, които разменя с Москва и Лондон, помага за доставките на оръжие за сръбските партизани. През 1942 г. е арестуван и осъден отново на смърт, този път в името на Негово величество Борис Трети. Смъртната му присъда е заменена с 15 години затвор. Павел Шатев излиза на свобода на 9 септември 1944 г. През 1945 г. на срещата на Сталин с Тито и Димитров се дава ход на Балканската федерация. Пиринският край е обещан на новата Македонска народна република със столица Скопие. За министър-председател е назначен Методи Андонов - Ченто, за министър на правосъдието - Павел Шатев. Скоро Шатев осъзнава, че е оръдие в ръцете на Тито, Лазар Колишевски и другите сърбомани около тях. През тези години се извършват нечувани зверства спрямо всичко българско в Македония. Шатев разбира, че Македонската република няма да бъде независима. Опитва се по официален път да информира София и Москва за реалното положение. Методи Андонов - Ченто, се подготвя на Парижката мирна конференция през 1946 г. да разкаже истината за геноцида, който се извършва срещу българския елемент, но преди това е свален от поста си и арестуван. Павел Шатев също. Сърбите му гласят трета смъртна присъда. На 29 януари 1951 г. трупът на българския революционер е намерен захвърлен на сметището в Битоля.
Султан и цар го помилвали
През 1942 г. Симеон Радев се застъпва за Павел Шатев пред царя. Борис Трети е неотстъпчив - смъртните присъди са произнесени. Накрая големият народопсихолог Симеон Радев казва: "Ваше Величество, не забравяйте, че навремето и турският султан го осъди на смърт, а той още е жив..." При този аргумент царят отстъпил и помилвал Шатев.
Революционерът умира от глад
През 1919 г. Павел Шатев се жени за прилепчанката Вера Мърмева, която е студентка в София. Раждат им се дъщерите Милка и Нада. Когато през есента на 1944 г. Шатев потегля за Скопие, установява семейството си в Загреб. Дъщерите му свидетелстват, че той е арестуван през юни 1949 г. в техния дом - отишъл да ги види. Въдворен е в Скопие в килия за смъртни в Титовата държавна сигурност УДБА заради контактите му с България и несъгласието му с изтреблението на всичко българско в Македония. Девет месеца е изолиран в килията. Взимат му очилата под предлог, че ще си пререже вените. След това го настаняват в изоставена къща в Битоля под постоянния контрол на удбашите. На два дни веднъж му носят храна, не му дават пари, забраняват му свиждания с близките му. Лишават го от електричество и отопление през зимата на 1950-1951 г. Силите постепенно го напускат. Вече не може и да излиза денем от къщата, за да събира остатъци от вестници из улиците на Битоля. В края на януари е закаран в затворническото отделение в битолската болница. Там умира от глад на 30 януари 1951 г. УДБА разрешава само на петима негови близки да присъстват на погребението - съпругата му, сестра му и други трима. "...Ех, Павле, Павле, защо не си отиде с братята си гемиджии...", простенала сестра му на гроба.