Село Ковачевица
Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.
Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.
Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села,както и от по-далечни места, като принудително изселените от Търново заселили се в т.н.”Търновска махала”, а един век по-късно (18 в.) - от Западна Македония идва нова миграционна вълна и образува т.н. “Арнаутска махала”. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко - преселник от близкото село Рибново.
За името на с.Ковачевица съществува следното предание: След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.
С нарастването на селището, за обслужването на населението се появяват и развиват различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали изключително със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали със строителство (дюлгерство). С течение на годините в духовния живот се оформят общи традиции и обичаи.
През цялото време на турското робство в с.Ковачевица не е имало турска администрация, което благоприятства за превръщането на селото в един от центровете на македонското национално-освободително движение. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. През селото е минавал един от важните канали за снабдяване с оръжие на Неврокопско, Драмско и Серско. Цялото население е било посветено на тази голяма патриотична задача и е помагало с каквото може.
