НАЙ-ДОБРИЯТ ЛЕКАР НАШ Е ШУМЯЩИЯТ БАРАЖ...

д-р Георги Тишинов

от Румен Жерев

НАЙ-ДОБРИЯТ ЛЕКАР НАШ Е ШУМЯЩИЯТ БАРАЖ...
Ако днес Д-р Георги Тишинов беше между живите, сигурно нямаше да бъде долюбван от колегите си. И най-вече от джипитата/с цялото ми уважение към лекарската професия/. Можеха и да го линчуват, даже. Доста благоевградски семейства още си спомнят как през петдесетте и шейсете години на миналия век, той неведнъж, повикан посред нощ при болен и виждайки бедността в къщата е остявял пари върху току-що написаната от него рецепта. За лекарствата. Някъде в началото на шейсетте години, аз шест-седем годишен хлапак, още не тръгнал на училище изчаквах баща ми да се унесе в сладкият си следобеден “кореспондентски” сън и безшумно тръгвах към баражите на река Бистрица. Защото там вече бе започнал урока на Д-р Тишинов по... здравословен риболов. Той ни показваше как да връзваме потниците си на възел и ловко да ловим отскочилата от дъното риба. Провеждаше и състезания. Но ако видеше някой от батковците с цигара в уста - ставаше страшно. Превеждаше го през целият град здраво стиснал едното му ухо и в този вид го предаваше на родителите му. Всяка година, на 22 март по обед, Д-р Тишинов и четири - пет негови приятели посрещаха първият пролетин ден... моржувайки на баражите. Еднометровият сняг наоколо не ги смущаваше. Събирахме се стотици деца да гледаме това шоу...не липсваха и майки:

...Най-добрият лекар наш
е шумящият бараж.
Само врялата вода за човека е беда,
ледената е полезна,
прави кожата железна.
Болен ли си - без пари
здраве той ще ти дари.
Но се иска за това
там да ходиш месец-два...

Роден през 1902 година в Кукуш, той сам описва нелеката си детска съдба на бежанец. Съдба, която споделят стотици хиляди българи през Междусъюзническата война: “...когато и Солун стана гръцки и гърците предприеха преследване срещу многобройният български елемент в града, а и след като те затвориха наличните български църкви и училища в него, майка ми, в един прекрасен октомврийски ден, ме натовари сам на един австрийски параход и изпрати по море, през Цариград във Варна – при леля ми Вела, най-малката сестра на майка...” След дълги перипетии и митарства младият мъж се установява след няколко години при своята майка в Благоевград/тогава Горна Джумая/. Работи известно време и със спестените пари започва да учи медицина в София. Д-р Георги Тишинов пише десетки стихове, епиграми, гатанки дори. Но поетичният му връх си остава “Моето кръщелно”:
...С това кръщелно аз от Солун
в България достойно се прибрах.
Когато гърците най-долно
Превърнаха Кукуш на черен прах!
...И ако, значи, съм избягал
В България от родния си град –
Това показва ясно, драги,
Кого съм смятал аз за кръвен брат!
...Така, че не от теб зависи
какъв да бъде моят пътен лист.
И явно е за мен, че ти си
Един великосръбски шовинист!!! ...

Баражите на река благоевградска Бистрица са запазената марка на Д-р Тишинов за поколения благоевградчани. Красивото и здравословно място той възпя в няколко стихотворения. Съгражданите му възстановиха стихотворението “Нашият бараж” на скалата до водната завеса, където някога той саморъчно го бе изписал. В следващите месеци мястото ще се превърне в красиво място за плаж, спорт и концерти. В негова памет! снимки: Авторът

Стихотворения от "Моето кръщелно"

МОЕТО КРЪЩЕЛНО
(На Лазо Колишевски
и другите сръбски агенти от Вардарска Македония)

Макар и старо, извехтяло,
макар на части четири дори -
все пак запазено е цяло
под грижите ми нежни и добри.
... То носи точни, ясни дати,
то носи и запазен стар печат,
на него с писмена познати,
е писал стар свещеник белобрад:
... “Роди се... и се именува...” -
кръщелно на чист български език
и мен законно ми се струва,
че аз съм българин от тоя миг!
... Това показва и печата,
поставен там на пост като войник -
препасал текст, нарамил дата,
с безстрашен дух и здрав като челик!
... На него /как да го отмина/
написали са моите деди:
... В шейсет и девета година
община българска се учреди.
... А всеки знае, че тогава
е бил народа ни под турски гнет
и още българска държава
е нямало, уви, на този свет.
... Не може, значи, реч да става,
че българският шовинизъм, уж,
че само той ме е заставил
да се родя аз българин в Кукуш!
... С това кръщелно аз от Солун
в България достойно се прибрах,
когато гърците най-долно
превърнаха Кукуш на черен прах!...
... И ако, значи, съм избягал
в България от родния си град –
Това показва ясно, драги,
кого съм смятал аз за кръвен брат!
... Какви тогаз са тез брътвежи
за македонски някакъв народ?
На хора като теб невежи –
те могат да са само ялов плод!
... Така, че не от теб зависи
какъв да бъде моят пътен лист,
и явно е за мен, че ти си
един великосръбски шовинист! ...


БАРАЖЪТ Е ОТКРИТ
... И таз година като лани
баражът наш е пак открит!
И пак отново той ни кани,
на слънчеви и водни бани
край своя стан от сив гранит.
... Баражът пак реве и стене
И с грохот тътне и бучи.
Всред рой брилянти разпилени,
клокочат пак седевни пени
под златни слънчеви лъчи!
... Невидим там стои издигнат,
прекрасен храм на Ескулап
и тез, които първи стигнат,
безброй съкровища ще вдигнат
от тайния свещен долап.
... Да тръгнем всички към баража
и там, край “Слънчивия бряг”,
на Еви дивни в антуража,
каквито няма и на плажа,
да стане всеки здрав и як!
...


НА БАРАЖА ... Ах, колко е красиво на баража,
когато сутрин слънцето изгрей!
Не бих могъл аз туй да ви разкажа,
дори, да носех името Орфей!
... Но ето, изток руменей полека,
над Рила пламва слънчевия диск.
И по небесната коприна мека
той тръгва бляскав и велик!
... Безспир бучи, реве, кипи и стене
на воден прах разбитата вода,
която с грохот пада и се пени
на баража край града!...
... Иди, иди ти сутрин на баража,
където два зелени рида бдят.
На вечно бодра, неизменна стража-
- зорко те талазите следят!
... Иди! ... и там се съблечи веднага,
додето още слънчевия диск,
зад Рила крий усмивката си блага –
- постъпката ти не е риск!
... Навлез тогаз ти в буйните талази
и смело, храбро вътре нагази!
Да, студ по тялото ти ще полази,
но ти по мъжки го срази!
... Ах, колко е красиво на баража,
когато сутрин слънцето изгрей!
Не бих могъл аз туй да ви разкажа,
дори, да носех името Орфей.
...


МИЛА ТОНКЕ! ... Да си сам в живота тъй е тъжно,
тъй е тежко - да си сам!
И макар да си в градче окръжно –
ти сирак си същий там...
... Няма кой да ти продума дума,
няма близки теб очи,
нито нежна дума, нито глума
теб в ушите не звучи...
... Ден и нощ мълчат стените,
ден и нощ мълчиш и ти-
в тишината плискат сал вълните
на безбрежните мечти
... Тез мечти, когато пак обратно
ще се върнеш у дома!
Не че моето сърце е златно,
ще признаеш ти сама...!



ПРИЯТЕЛСТВО ... Слава гине, сила чезне,
а имот се пропилява.
Младост вехне, хубост съхне –
смърт накрай ни навестява...
Всичко чезне, всичко гине –
нищо няма трайно, вечно!
Само спомен скъп не гине
и приятелство сърдечно!...
...


СКАПТОПАРА ... От незнайно още време
тук се вдига топла пара -
римлянинът без да дреме
град издигнал – Скаптопара!
... ... Скаптопара, Скаптопара,
град на гордост и поквара!...
... Византийци и славяни,
Скаптопара наследили,
дошли българи на смяна,
после турци ги сменили.
... ... Турски , бели минарета,
диви зверства и кланета!...
... Пак е български градът ни
и на български се дума!
Той сега шуми и тътне
стигнал до брега на Струма?!
... Там, където дълго време
виждаш да се вдига пара,
римлянинът без да дреме,
град издигнал – Скаптопара.
...


АЛЕН ... В гора гъста, спотаена
в порив луд реве елена...
Аз рева като елен
и зова – ела, Ален!...
... Тръпне стройната кошута
с ноздри пърха и се лута...
Дали тръпне и Ален
и ще дойде ли при мен?!...
...